В медитацията се разкриват двата основни капана на илюзията – да бъдем напълно погълнати от нея и да забравим истинската си същност или, обратно, да се борим с нея, защото усещаме истината и съвършенството вътре в себе си. И двата пътя ни отдалечават от истинската цел – да преживеем, опознаем и приемем илюзията, без да губим връзката с истинското си Аз.

Приемането не означава да заменим мрака със светлина или илюзията с истината. То означава да позволим на светлината да свети на фона на мрака. Именно чрез това единство се ражда Христовото съзнание – съзнание, което обединява противоположностите чрез любов, разбиране и дълбок покой.

Основни акценти на медитацията:

* Свързване с висшата, многомерна част на душата и нейния по-широк поглед.

* Излизане отвъд ограниченията на триизмерната дуалност.

* Разбиране защо душата избира да се въплъти в свят на илюзия и ограничения.

Осъзнаване на двата капана – *самозабрава в илюзията и вечна борба с нея**.

* Разграничаване между илюзията и борбата с илюзията като източник на болка и страдание.

* Приемане на живота и неговите противоречия като част от опита, който душата е дошла да придобие.

* Опознаване на истинското Аз чрез контраста между истина и илюзия.

* Освобождаване от съпротивата, отричането, гнева и вътрешната битка.

* Обединяване на истината и илюзията, светлината и мрака.

* Пробуждане на Христовото съзнание чрез любов, разбиране и приемане.

* Заземяване на духовната перспектива в материалния живот.

Същността на практиката

Медитацията ни връща към едно дълбоко осъзнаване: ние не сме дошли да победим илюзията, а да я опознаем. Когато престанем да воюваме с това, което не съответства на вътрешната ни истина, започваме да виждаме неговия смисъл и място в нашия път.

От тази позиция животът се разкрива в по-широкия си спектър – не като битка между правилно и грешно, светлина и мрак, а като пространство за опит, развитие и самоопознаване.

Христовото съзнание се ражда там, където истината и илюзията могат да съществуват едновременно.