В центъра на практиката е разбирането, че мракът не е нещо, което трябва да бъде унищожено, а да бъде разбрано и осветено. Когато светлината и мракът престанат да воюват и се срещнат чрез любовта и разбирането, се ражда ново съзнание – способно да обедини противоположностите и да разгръща творческия потенциал на човека и творението.

Основни акценти на медитацията:

• Пробуждане и интегриране на Христовото съзнание в себе си.

• Разбиране на единството между светлина и мрак.

• Освобождаване от вътрешната борба с трудностите, болката и илюзията.

• Осъзнаване на смисъла и дара, съдържащи се във всеки житейски опит.

• Любовта като мост между различните вибрации и противоположности.

• Дълбоко вътрешно разбиране, покой, приемане и единство.

• Свързване с духовните екипи и светлоносците по света.

• Изграждане на колективна енергийна мрежа от любов и светлина около Земята.

• Заземяване на Христовото съзнание в собственото енергийно поле и колективното съзнание на планетата.

• Пробуждане на вътрешното знание и опит, натрупани от душата през многобройни животи.

• Разгръщане на творческия потенциал чрез приемане и обичане на живота такъв, какъвто е.

След практиката

Медитацията ни насочва към усещането за вътрешен покой, любов и дълбоко приемане, в което преставаме да воюваме с живота и започваме да разбираме неговата цялост. Припомняме си, че не сме сами – свързани сме с всички същности, които по своя път интегрират светлината и мрака и допринасят за колективното пробуждане.

Същността на медитацията е да си припомним, че любовта не избира между светлина и мрак – тя ги разбира, обединява и превръща противоположностите в едно ново съзнание.