СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение

Глава 1 – Отвъд илюзията

Пътят на душите
- Притча за светлината, която забрави себе си

Земята като учебна площадка за душите
- Притча за кръговете на завръщането

Навлизане на душите в илюзията
- Притчата за Мъдрото Семенце и Забравения Извор

Какво представлява илюзията
- Притча за огледалото на забравения Бог

Тъмната страна на илюзията
- Притчата за семето на изобилието

Ролята на мъжката и женската енергия в творението
- Притча за Слънцето и Луната

Нараненото его
- Притча за пробуденото его

Земното съзнание и способността му да твори
- Ментално тяло
- Емоционално тяло
- Физическото тяло и етерният двойник
- Потенциалът на физическото тяло
- Физическото тяло отвъд илюзията
- Притча за светлинното тяло

Астралните светове
- Притча за детето на двата свята

Глава 2 - Моята лична история

Моят процес на духовно възраждане

Период на духовен възход

Когато съдбата те изненада

Тръгнах по пътя към моето трето раждане

Тъмната нощ на душата

Когато се намираш на дъното

Вдъхновения

Заключение   

Откъси от книгата:

По този път е нужно да живееш живота си по нов начин, отвъд борбата и контрола. Гледайки на живота по същия начин, както гледаш на себе си, със сърце, което не дели индивидуалността от цялостта, осъзнавайки, че малкото е цялото и цялото е малкото, научавайки се да носиш отговорност за своите творения.

Докато накрая не се озовеш в открит океан. Сам без подкрепата на лодка, спасителни принадлежности и провизии. Не защото си наказан, а защото сам избра да ги пуснеш и да откриеш истината отвъд илюзията. Понякога илюзията изглежда по-сигурния избор, защото ти дава привидна сигурност, но тя е лъжовна. Когато се озовеш в открития океан гол и бос, без твърда земя на хоризонта, без нищо, за което да се захванеш, тогава си изправен пред съдбовен избор. Дали с вълните на илюзиите ще се бориш за живота си или ще се пробудиш и ще осъзнаеш, че ти си самият океан. 

Вътре в теб има сила, която е способна да сътвори всичко и тя никога не спира да твори. Всяко едно събитие в живота ти, от най-светлото до най-тъмното, е сътворено от вътрешната сила в теб. Няма значение дали го осъзнаваш или не, съзнанието ти е надарено със силата да твори, да управлява, претворява, манипулира и контролира всички елементи, от които е изграден този свят.

Ако се чудите докъде сте стигнали по този път, тогава просто се отпуснете на потока на живота. Спрете да го контролирате на ментално, емоционално и физическо ниво. Позволете му да бъде такъв, какъвто е и го наблюдавайте. Когато ви отведе на място, от което искате да избягате или още по-лошо, желаете да промените, тогава точно там трябва да акостирате. Пуснете котва и си дайте време да изучите това, което ви наранява. Наблюдавайте го и си позволете постепенно с него да се свържете. Навярно ще преживеете чувства и емоции, които ще предизвикат във вас буря, която може да прерасне и във физически желания. Наблюдавайте всичко това, но не с очите на уплашено дете, а през погледа на вашата душа, която ще ви помогне да откриете доброто във всичко. Когато това се случи, истински сърцето си ще разтворите и в него болката ще се трансформира в мъдрост и любов.  

Трудностите и изпитанията са част от процеса. Не може да разгърнеш своя потенциал без да преминеш през този процес, той е част от пътя, не се страхувайте! Бъдете смели и вярвайте, че не сте сами по този път. Всяка една душа, осмелила се да се изправи срещу толкова голяма колективна енергия, подхранваща илюзиите, е подпомагана във всяка крачка от пътя, защото всяка крачка помага както на вас, така и на цялото. 

Навярно сега много от вас ще си кажат: „Когато излъчваш любов към своя мрак, това не го ли лекува?“ Това е част от процеса, но не е целият процес. За да приберете отново в сърцето всички наранени деца вътре в себе си е нужно: „Първо, да осъзнаете, че те съществуват. Второ, да се доближите до тях. И трето, да се свържете с тях.“ Самото свързване е най-болезненият процес, защото докато се свързвате с тях започвате да преживявате коктейл от болка, страх, гняв, безпомощност и още много други болезнени чувства и емоции. 

За да позволиш да потънеш толкова дълбоко, е нужно да освободиш съзнанието си от всички желания, цели, мечти и всичко останало, което те провокира да контролираш живота. В основата на всеки контрол седи някой страх и желание, което е произлязло от него. Нужно ми беше да притихна до такова ниво, че да достигна известна степен на неподвижност, в която светлината и мракът да се обединят. Докато даваш израз на едната или на другата крайност, ти не можеш да ги свържеш. Нужно е да притихнеш и след това да ги обединиш в своето съзнание, докато ги наблюдаваш и осъзнаваш.

Всичко, от което някога сте се отрекли, борили сте се с него и не сте желали да преживеете, ви чака търпеливо. Няма как да постигнете вътрешен мир, докато не си позволите да преминете през всички тези бури. Тези вътрешни сътресения не са признак, че се проваляте или че сте се отклонили от пътя. Напротив, те показват, че сте станали достатъчно силни, за да си позволите да ги преживеете. Доверявайте се повече на своите вътрешни усещания и не позволявайте на външния свят да ви заблуди. Той цели да ви убеди да се борите с предизвикателствата, защото по този начин отдавате своята сила на това, с което се борите. 

В свят на дуалност е възможно да сътворите енергията на своята душа само, когато си позволите да преживеете пълната й противоположност. Когато тези две енергии се обединят в сърцето ви, тогава те взаимно ще се балансират и вие ще сте способни да овладеете и изразите енергията на своята душа в този свят. 

Истината е, че най-големите изпитания водят и до най-големите блага в живота ни, затова, когато се намирате в труден момент си напомняйте, че се намирате на път, който може сега да не разбирате, но след време ще ви отведе на място, което ще осмисли целия ви път и всичко, което сте преживели по него.

Моментът, в който се осмелите да навлезете в собствения си мрак и откриете себе си в него, тогава илюзията сама от вътре ще заблести с енергията на вашата душа. Истината е, че най-голямата ви сила се корени в най-голямата ви слабост. Това, от което се страхувате най-много, е това, което най-много може да ви служи в живота.

Егото се стреми към всичко, в което разпознава енергията на своята душа, определяйки го като светлина и в същото време се стреми да се отблъсне от всичко, в което не я разпознава и определя като мрак. Такова е егото, обича да дели и да поставя етикети. Трудно му е да разбере, че и светлината и мракът отразяват вашата душа. Светлите части са тези, които сте позволили да изживеете и изучите, докато тъмните са тези, които поради неразбиране, сте отблъснали от себе си.

Моментът, в който вашето его се осмели да навлезе и изживее собствените си страхове, ще разберете, че в привидния мрак се съдържа равна по него сила светлина, която търпеливо чака да я откриете.

Човек е овластен със силата да сътворява своята реалност. Често това не е осъзнато от самите хора, защото на Земята съществуват две много силни илюзии. Те се казват време и пространство. Те създават усещането, че не си творец на своята реалност, но това не е така. Всичко, което възнамерите и сътворите на енергийно ниво, рано или късно ще намери и външно проявление във видимия материален свят.

По-правило, колкото и да са големи успехите, които постига човек, воден от такова его, те не са в състояние да го направят за дълго време щастлив. Всеки успех създава чувство на удовлетворение, което с времето отшумява, затова егото се нуждае постоянно от нови и нови цели, с които да продължи да се докосва до проблясъци на щастие. По този път няма значение колко големи ще са успехите, които постига егото, те никога няма да запълнят липсата, която усеща дълбоко вътре в себе си. 

Егото има много желания и цели, които произлизат от страховете му. Несъзнателно егото се стреми да създаде среда, която максимално да го отдалечи от вътрешния мрак. Този мрак е изграден от травми, които егото не желае повече да преживява. 

Не съществува случайно желание. Всяко едно желание се опитва да замени това, което сте потиснали вътре в себе си, но по правило, то никога не може да го замени напълно , защото външният свят е илюзорен и не може да ви даде това, което може да ви даде вашата собствена душа, която частично сте блокирали в своето подсъзнание. 

Независимо колко големи цели си поставя и колко умело ги постига, човек не може да открие във външния свят това, което е потиснал дълбоко вътре в себе си. Всъщност това, от което истински има нужда, ще среща по пътя си под формата на изпитания.

Егото е инструмент чрез който преживяваме собствените си творения. Създадено е от душата с цел да можем да придобием опитност с това, което сътворяваме, за да можем да го опознаем в по-голяма дълбочина. А както вече знаете душите имат нужда от тази дълбочина, за да се учат да бъдат все по-мъдри и любящи творци. Не е предвидено егото да бъде господар на живота. То е предназначено да бъде като децата, които са жадни да опознаят живота и докато го правят, да му се наслаждават.

Няма как да променим образа в огледалото и автоматично това да промени и нас самите. Ако променим образа в огледалото ние ще останем същите и следващото огледало отново ще ни отрази такива, каквито сме. Егото не може да промени целия го заобикалящ свят, за да може то самото да се почувства добре. В крайна сметка егото е водено от вътрешното желание да помогне на външния свят да се промени към по-добро, за да може то-самото да се чувства по-добре в този свят, защото сегашния свят го наранява.

Егото е свикнало да търси виновници отвън. Трудно му е да приеме, че само се ограничава и наранява. По-лесно е да прехвърли вината на някой друг, но това само забавя лечебния процес. Той е нужен да се случи, защото егото е предназначено да съществува в неизмерима радост от изобилие на светлина и любов, от които ще произлязат всички блага в живота му. Егото е създадено да опознае и преживее живота, а не да го управлява.

Няма значение какви успехи си постигнал в живота. Те само отразяват умението на егото да си служи с енергията, но не и потенциала, който е заложен в нея. Силата заложена във всеки един човек е неизмерима. С каквото и да се опитате да я сравните, то само ще я ограничи.

За да се прояви новото в живота ви, преди това е нужно старото да си отиде. Може би вече сте забелязали, че старото не си отива толкова лесно от живота ви. То непрестанно намира начини да привлича вниманието ви, защото по този начин продължава да съществува. Накратко казано, старото не си отива без „бой“. Ако едно знание не провокира съпротивата на вътрешното ви статукво, тогава това знание не го застрашава. Ако се изкушите да навлезете в борба със старото, тогава то още по-надълбоко ще се вкорени в съзнанието ви. С борба единственото нещо, което можете да постигнете, е да го направите още по-силно. Когато се смирите пред случващото се и го приемете като свое творение, тогава ще сте в състояние да отворите сърцето си и за двете полярности, без да имате предпочитания. Ще цените и обичате еднакво както старото, което е на път да си отиде, така и новото, което предстои да сътворите.

Светлината и мракът са две полярности на една и съща енергия проявила се през призмата на илюзията.